ЕФЕКТА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АРОМАТИЗАНТИ ПРИ ХРАНЕНЕТО НА ПРАСЕТА
Липсата на публикации за влиянието на ароматизантите върху качествата, аромата и вкуса на фуражите при храненето на прасета прави работата в тази област изключително интересна.
Органолептичните характеристики на фуража са едни от ключовите фактори, определящи консумацията и оползотволяването му. При храненето на бозаещи и отбити прасета добавянето на ароматизанта “Ванилия Маслен крем ” е необходим за адаптацията към новия вид храна.
При фазовото хранене в съвременното свиневъдство прасетата са подложени непрекъснато на промени в дажбите.
Ароматизантът поддържа сетивните характаристики на фуража и прави промяната по-незабележима. Сетивата контролират поведението на прасетата и ги подтикват да харесват или не даден фураж. Слухът, зрението, обонянието, вкусът и допирът се включват в сетивното разграничаване на храната и повлияват консумацията. Някои от тези сетива са важни за прасето да започне храненето, други – за самото хранене, а обонянието има роля в двете фази. При новата дажба или вид храна прасето показва поведения на приемане, отхвърляне или предпочитане. Силно развитото обоняние на прасето повлиява неговия апетит към храни с определена миризма. Бозаещите и ранноотбити прасета от 5 до 10 кг предпочитат храните с миризми на мляко, масло, сметана и нектар.
От 10 до 20 кг. предпочитат храните с аромат на нектар, карамел, мащерка. Подрастващите пък предпочитат миризмите на плодове и подсладители като ванилия фрути, нектар и шоколад.
Изравняването на ароматния профил на фуража е една стратегия за избягване намаляването на апетит и консумация при смяна на дажбата.
Подобряват се продуктивните показатели на животните в ранните етапи от живота им, когато са обект на чести промени в дажбите на хранене. На тази база са разработените от фирма “ИРЕКС АРОМА” ароматизанти, като за отделните категории свине ароматния профил е различен. Ползата от добавките в комбинирания фураж се подсилва и от фитотерапевтичния ефект, който притежават по състав.
С цел проучване ефекта от добавката на ароматизанти към комбинирания фураж, в Експерименталната база на Института по животновъдни науки – Костинброд, беше проведен екперимент с две групи прасета с начално живо тегло 12.0 kg, хранени и отглеждани индивидуално. През стартерния период (12.0-23.0kg) към комбинирания фураж в опитната група беше добавян ароматизант „Ванилено-маслен крем“, през гроуерния (23.0-50.0 kg) „Нектар“ (продукти на ИРЕКС АРОМА).
Резултатите, получени за средната дневна консумация на фураж показват, че животните, получавали добавка на ароматизант имат със 7.0 % по-висока средна дневна консумация на фураж през стартерния период и с 9.5% по-висока през гроуерния период, в сравнение с тези от групата без добавка. За целия период при прасетата от опитната група се наблюдава увеличение на средната дневна консумация на фураж с 9.1% (фиг. 1).
Данните за живото тегло и средния дневен прираст на прасетата (фиг. 2 и 3) кореспондират с тези за консумацията на фураж, като при животните от опитната група се наблюдава достоверно по-високо живо тегло както в края на стартерния (с 8.0%),така и на гроуерния период (с 8.9%). Същата посока следват стойностите за средния дневен прираст. През стартерния период прасетата, получавали добавка на ароматизант, са имали достоверно по-висок среден дневен прираст (с 57 g), а през първия период на угояването – със 78 g спрямо контролната група.
В групата, получавала ароматизант се наблюдава намаление на разхода на фураж за kg прираст със 7.0 % през стартерния период, с 6.0% през първата фаза на угоителния период, а общо за целия период това намаление е с 2.0% (фиг. 4).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Добавката на ароматизанта „Ванилено-маслен крем“ към комбинирания фураж през стартерния период и на ароматизанта „Нектар“ през гроуерния период при прасета, оказва положителен ефект върху консумацията на фураж (7.0-9.5%), тегловното развитие (8.0-8.9%) и оползотворяването на фуража (7.0%).